![]() Дэн Браун - Изгубеният символ. Дан Браун. Изгубеният символ. На Блайт. Да живееш, без да проумееш смисъла на живота, е все едно да обикаляш из огромна библиотека, без да докосваш книгите. Освен това бих искал да изразя огромната си признателност на . На всички вас — благодаря.
Факт. През 1. 99. Той си е там и до днес. В загадъчния му текст се споменава за древен портал и тайно място под земята. В документа също се съдържа изразът . Беше пълен с кървавочервено вино. Свободната му разкопчана риза разкриваше светлата му гръд, левият му крачол беше навит до коляното, а десният му ръкав — до лакътя. На шията му висеше тежък клуп, . Тази вечер обаче беше облечен като майстор. Братята, които го заобикаляха, носеха всичките си символи — кожени престилки, пояси и бели ръкавици. Церемониалните накити на шиите им блестяха като призрачни очи на приглушената светлина. Головоломка Ключи Соломона (Solomon’s Key 1, 2) рассчитана для одного игрока. Последовательность плоских динамичных лабиринтов с врагами, призами и возможностью по желанию игрока возводить или рушить загородки.Мнозина от тези мъже имаха високо положение в света и все пак посвещаваният знаеше, че мирският им статус не означава нищо зад тези стени. Тук всички бяха равни, заклети братя, свързани с мистична връзка. Докато обхождаше с поглед внушителното множество, посвещаваният се зачуди кой от външния свят би повярвал, че тези хора изобщо ще се съберат на едно място. Помещението приличаше на древно светилище. Ала истината беше още по- странна. Два седемнадесеттонни сфинкса вардеха бронзовата порта на главния вход. Вътрешността приличаше на разкошен лабиринт от ритуални зали, коридори, заключени подземия, библиотеки и дори една куха стена, криеща останките на двама души. Бяха му казали, че всяка стая има своя тайна, и все пак знаеше, че най- голямата тайна се пази в гигантската зала, в която в момента беше коленичил с череп в дланите. Залата на Храма. Имаше форма на идеален квадрат. ![]() Ключи Соломона. Solomon’s Key / Ключи соломона. В этой игре вы управляете небольшим волшебников, который оказывается в лабиринте с большим количеством дверей. Эту книгу он хранил под своим троном и оставил в наследие.Царь Соломон считался великим оккультистом и могущественным магом.Според моята практика ако се прави както трябва и човек има опит Название: Большой ключ Соломона Автор: Сэмюэль Лиддел Макгрегор Мазерс Издательство: Ганга Год: 2008 Страниц: 223 Язык: русский Формат: pdf Размер: 5.5 Мб.Этьен Кассе. Ключ Соломона - код мирового господства скачать: Этьен Кассе — отчаянный французский журналист, бунтарь и мистификатор, взломщик числовых кодов и секретных компьютерных файлов.Волею судеб он оказался втянут в поиски Ключа Соломона. freddy-vs-jason-free-online-movie. Таванът шеметно се извисяваше на трийсет метра, носен от монолитни колони от зелен гранит. Помещението беше опасано със столове от тъмен руски орех, тапицирани с ръчно обработена свинска кожа. Пред западната стена се издигаше десетметров трон, срещу който имаше скрит орган. Стените бяха истински калейдоскоп от древни символи. Върховният почитаем майстор. Наближаващ шейсетте, този човек беше американска икона, обожаван, снажен и несметно богат. Някога тъмната му коса сега сребрееше, известното му на всеки лице отразяваше цял живот, прекаран на върха, и могъщ интелект.— Положи клетвата — рече почитаемият майстор с глас, мек като сипещ се сняг. Онази вечер, с ритуал, подобен на този, почитаемият майстор му сложи на очите кадифена превръзка, опря в голите му гърди церемониална кама и го попита: — Заклеваш ли се в честта си, че нямаш користни или каквито и да е други недостойни подбуди и свободно и доброволно предлагаш кандидатурата си за тайните и привилегиите на това братство?— Заклевам се — излъга посвещаваният.— Тогава нека това бъде жило за твоята съвест и ти донесе мигновена смърт, в случай че някога издадеш тайните, които ще ти бъдат разкрити — предупреди го майсторът. Навремето посвещаваният не изпита страх. Кървавочервеното вино изглеждаше почти черно на мъждукащите пламъчета на свещите. В залата цареше гробна тишина и той усещаше, че всички присъстващи го наблюдават в очакване да положи сетната клетва и да се влее в техните елитни редици. Окуражен от тази мисъл, той си пое дъх и произнесе същите думи, които безброй хора бяха изричали преди него в страни по целия свят.— Нека виното, което ще изпия сега, се превърне в смъртоносна отрова за мен. Затвори очи, наклони черепа и изпи виното на големи глътки. Когато пресуши и последната капка, отпусна ръце. За миг му се стори, че дробовете му се стягат, и сърцето му бясно се разтуптя. Посвещаваният въздъхна и мислено се усмихна, докато вдигаше очи към сивоокия мъж, който тъй глупаво го приемаше в най- тайните редици на братството. В тясното пространство един строг бизнесмен с идеално изгладен костюм сведе поглед към момченцето до себе си.— Изглеждаш пребледнял, сине. Трябваше да останеш долу.— Нищо ми няма. Трябва да се измъкна от тая кутийка!“Операторът говореше нещо успокоително за съставните бутала и пудлингованата желязна конструкция на асансьора. Далеч под тях парижките улици се разбягваха във всички посоки. Кабината се разтърси и тежко се люшна настрани. Около нея се понесоха скъсани въжета, мятаха се като змии. Момченцето протегна ръце към баща си.— Татко! За една ужасяващо дълга секунда погледите им се срещнаха. После подът под тях пропадна. Робърт Лангдън подскочи сепнато на меката кожена седалка. Седеше съвсем сам в огромния фирмен . Двата двигателя . Беше задрямал.— Господин Лангдън? Беше прегледал масонските символи до средата. Сънят за покойния му баща, подозираше той, се дължеше на тазсутрешната неочаквана покана от стария му наставник Питър Соломон. Въпреки могъщата му семейна династия и огромното му богатство Лангдън беше открил в меките сиви очи на Соломон скромност и топлота. Слънцето бе залязло, но Лангдън все още различаваше стройния силует на най- големия обелиск на света, който се извисяваше на хоризонта като стрелка на древен слънчев часовник. Близо сто и седемдесет метровият облицован с мрамор монумент бележеше самото сърце на тази страна. Около него се разгръщаше педантичната геометрия от улици и сгради. Дори от въздуха Вашингтон излъчваше почти мистично могъщество. Лангдън обичаше този град и докато кацаха, изпитваше растящо вълнение от онова, което го очакваше. Самолетът рулира до частен терминал някъде из огромната площ на международното летище . Студеният януарски въздух му подейства освобождаващо.? Изпод елегантната плетена вълнена шапка се подаваха руси къдрици.— Добре дошли във Вашингтон! Лангдън се усмихна.— Благодаря.— Казвам се Пам, от пътнически услуги. Само какъв възхитителен скандал предизвика! Вие наистина обичате да вкарвате лисицата в курника! Ученият се усмихна.— Всъщност не възнамерявах да предизвиквам скандал. Жената явно усети, че Лангдън не е в настроение да обсъжда книгата си.— Извинете ме. Вижте ме само как се раздрънках. Знам, че сигурно ви е писнало да ви разпознават. Ще изглеждате много по- гот с вратовръзка! Тази древна бойна одежда и до ден- днешен се носеше от съвременни канцеларски воини, надяващи се да сплашат враговете си в ежедневните битки в заседателните зали.— Благодаря за съвета — подсмихна се той. Аз съм Чарлз от . Добре дошли във Вашингтон. Лангдън даде бакшиш на Пам заради радушността й и се качи в разкошната лимузина. Шофьорът му показа пулта за регулиране на температурата, бутилката с вода и кошничката с още парещи кифлички. След няколко секунди вече се носеха по частен път. В поръчката е записано да потвърдя, когато пътникът ми кацне. Вашият гост, господин Лангдън пристигна и до седем часа ще го закарам в Капитолия. Моля, господине. Вниманието на Питър Соломон към подробностите беше едно от най- силните му качества, което му позволяваше с очевидна лекота да упражнява значителната си власт. Шумът на летището заглъхваше в далечината. Капитолият се намираше на половин час път и ученият се радваше на възможността да остане сам и да събере мислите си. Днес всичко се беше случило страшно бързо и той едва сега започваше сериозно да осъзнава каква невероятна вечер го очаква. Тихото жужене на електрическия уред беше наркотично. Целта беше промяна. От нарезите по лицата на нубийските жреци от 2. Опияняващото усещане за самоконтрол, което идваше от физическото преобразяване, пристрастяваше милиони към различни начини за промяна на плътта. Той остави инструментите, наметна копринено кимоно на голото си тяло и закрачи по коридора. В огромното жилище силно миришеше на боите за татуировка и на дим от восъчните свещи, които използваше, за да стерилизира иглите. По пътя си високият над метър и деветдесет млад мъж мина покрай безценни италиански антики — гравюра на Пиранези, стол на Савонарола, сребърна газена лампа на Бугарини. Мимоходом погледна през френския прозорец и се възхити на класическия градски пейзаж в далечината. Осветеният купол на Капитолия излъчваше величествена тържественост на тъмния фон на зимното небе. До ден- днешен това си оставаше най- голямата неизречена тайна в страната. Онези малцина, които все пак знаеха истината, я пазеха под було от символи, легенди и алегории. Въпреки новото му положение братята не му казаха нищо. Нямаше и да го направят, знаеше го. Нещата не ставаха така. Имаше кръгове в кръговете. Даже да чакаше години, можеше никога да не заслужи пълното им доверие. За щастие, не се нуждаеше от тяхното доверие, за да се сдобие с най- голямата им тайна. Тонколони из целия му дом излъчваха мрачните звуци на рядък запис на кастрат, който пееше . Малах натисна бутона на дистанционното управление, за да превключи на гръмовното . После, на фона на грохота на тимпаните и паралелните квинти, енергично се заизкачва по мраморното стълбище. Кимоното му се развяваше, докато жилестите му крака взимаха по две стъпала наведнъж. Празният му стомах възрази на тичането с куркане. Вече от два дни постеше и пиеше само вода, подготвяше тялото си според древния обичай. Докато се приближаваше към гардероба, спря, усетил притегателната сила на огромното огледало с позлатена рамка. Неспособен да устои, Малах се обърна и застана пред отражението си. После бавно, сякаш разопаковаше безценен подарък, разтвори кимоното и разкри голата си фигура. Гледката го изпълни с благоговение. Той спусна поглед първо към стъпалата си, върху които бяха татуирани ястребови люспи и нокти. Мускулестите му крака бяха татуирани като орнаментирани колони, левият със спирални, а десният — с вертикални канелюри. Слабините и коремът му образуваха украсен свод, над който могъщата му гръд носеше образа на двуглав феникс. Раменете, шията, лицето и бръснатата му глава бяха изцяло покрити със сложна плетеница от древни символи и знаци. Точно в средата лъщеше кръгче светла, нетатуирана плът. Това грижливо пазено платно беше единствената му останала непокътната кожа. Свещеното място търпеливо чакаше. Знаеше, че макар все още да не разполага с онова, което е нужно, за да завърши шедьовъра си, този миг бързо наближава. Въодушевен от отражението си, вече усещаше, че силата му расте.
0 Comments
Leave a Reply. |